Милан Асадуров
| Милан Асадуров | |
 Милан Асадуров през 2006 г. | |
| Роден | 29 декември 1949 г. |
|---|---|
| Починал | 7 юни 2019 г. |
| Националност |  България |
| Уебсайт | milanasadurov.com |
Милан Асадуров е български писател, книгоиздател и преводач на научна фантастика.
През 1979 създава и става първият отговорен редактор на фантастичната Поредица „Библиотека Галактика“. Превежда няколко книги на Братя Стругацки („Пикник край пътя“, „Бръмбар в мравуняка“, „Вълните усмиряват вятъра“, „Времето на дъжда“, „Обреченият град“, „Приказка за Тройката“).
Редактор е на алманаха „Фар“ и на научно-популярната поредица на варненското издателство „Нептун“, където издава книги на Тур Хейердал, Жак-Ив Кусто.
През 1982 г. заедно с фотографа Ангел Златанов пътешества от Крапец до Ахтопол и написва цикъла от 12 статии за историята на „Фаровете по българския черноморски бряг“. Бил е главен редактор на списание „Корабостроене и корабоплаване“ и директор на издателските къщи „Галактика“ и „Сталкер“.
От края на 90-те години публикува фантастичната трилогия „Истории за Нищото“, превежда Даниил Хармс („Случки“[1]) и Лев Гумильов („Етногенезисът и биосферата на Земята“).[2]
Редактор е на първия и единствен фотоалбум за растителния и животинския свят в Черно море, дело на подводния фотограф Любомир Клисуров – „Черно море под водата“ (2008).[3]
В края на 2011 г. издава в 61 номерирани и 40 „незаконни“ екземпляра автобиографичната книга „e-book“[4] През 2013 г. излиза „Който следва Пътя“ – петата книга от „Истории за Нищото“.
Резултатите от 33-годишите си изследвания на историята на фаровете публикува в 2014 г. в книгата „Фаровете в Стария свят от древността до наши дни“.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Няма хък-мък“ или Първа книга от Истории за Нищото“ (1997)[5]
- „Втората библиотека или Следваща книга от Истории за Нищото“ (1998)[5]
- „Речник на Нищото“ или Трета книга от Истории за Нищото“ (1998)[5]
- „Мистерии“ или Четвърта книга от Истории за Нищото“ (1999)[6]
- „Фаровете по българския черноморски бряг“ (1982 – 2007)[7]
- „61 или CV под формата на илюстровано/черно-бяло/бурно обяснение в любов към книгите, филмите, картините, фотографията, фаровете и джаза, а защо не и любовните забежки на един пристрастен читател, зрител и слушател под формата на Curriculum Vitae“ (2011)[4]
- „Който следва пътя“ или Пета книга от Истории за Нищото“ (2013)
- Фаровете в Стария свят от древността до наши дни (2014)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пълен текст на „Случки“ на сайта на Милан Асадуров.
- ↑ „Въпреки законите на времето“ (предговор към българското издание на „Етногенезисът и биосферата на Земята“) на сайта на Милан Асадуров.
- ↑ Сайт на Любомир Клисуров Архив на оригинала от 2008-06-03 в Wayback Machine..
- ↑ а б За „61“ (и платена електронна версия на книгата) на сайта на Милан Асадуров.
- ↑ а б в Платена електронна версия на книгата на сайта на Милан Асадуров.
- ↑ Електронна версия на книгата на сайта на Милан Асадуров.
- ↑ Електронна версия на книгата на сайта на Милан Асадуров.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Олена Сайковска. Трилогията за „Нищото“ като постмодерна фантастика
- Интервю на Северина Самоковлийска с Милан Асадуров за сайта knigite.bg Архив на оригинала от 2014-02-28 в Wayback Machine.
- Интервю на Нина Локмаджиева с Милан Асадуров за „Капитал Light“
- Страница на Милан Асадуров в интернет
- Откъс (1968 – 1969) от „61“ в електронното списание „А3“
- Откъс (1988) от „61“ в Градското списание Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- 20 въпроса: Милан Асадуров (в „Капитал Лайт“)
|
